А. Значение и същност на общия и специализиран вътрешнобанков контрол
По
силата на чл.5, ал.1 от ЗБ банка се очередява само като акционерно дружество и
до колкото в ЗБ не е предвидено друго, за нея се прилага ТЗ. По силата на чл.1,
ал.2, т.1 от ТЗ като акционерно дружество банката има качество на търговец,
който съгласно чл.1, ал.3 от ЗБ не може да сключва други сделки и да извършва
друга дейност извън изчерпателно посочената в ал.2 на същата разпоредба.
Необходимостта
юридическото лице да има свои органи на управление и представителство налага
закона да установи, ако не изчерпателно, то минимално необходимите такива
органи, при липсата на които то не може въобще да възникне.
За
акционерните дружества тези органи са определени в чл.219 от ТЗ, съгласно които
задължителното следва да има:
-Общо
събрание на акционерите;
- Надзорен съвет и Управителен съвет
(двустепенна система).
Като част от
управлението вътрешният контрол е функция на цялата управленска структура на
банката, на всички нейни органи – общо събрание, съвет на директорите,
съответно надзорен и управителен съвет. Вътрешен контрол извършват и останалите
оперативни звена на банката – управленията и отделите, ангажирани с
непосредственото сключване и изпълнение на банкови сделки и операции. Разбира
се, вътрешният контрол на различните управленски нива има различен обхват и
значение за цялостната контролна система на банката.
Решаващ
е вътрешният контрол, упражняван от общото събрание на акционерите, тъй като в
крайна сметка той е насочен към осигуряване на правилно и адекватно
функциониране на цялата система за вътрешен контрол. Но общото събрание на
акционерите не е постоянно действащ орган, то се свиква след изпълнение на
редица формалности не може да реагира бързо на динамичната външна среда, в
която оперира банката. Освен това акционерите са много на брой, с различни
интереси и възгледи относно управлението. В такъв случай би следвало мястото на
общото събрание да бъде заето от избраните от него органи на оперативно
управление - Съвет на директорите, съответно Надзорен съвет. Но тези органи
имат свои специфични задачи в управлението на банката. Оперативното управление
на банката е твърде сложна и отговорна дейност, а освен това концентрацията на
управленските с контролните правомощия в един и същ орган би лишила
упражнявания контрол от присъщата му обективност и безпристрастност. Вътрешният
контрол се осъществява от създаден специализиран орган, ръководителят, на който
се избира от общото събрание на акционерите. Основните функции на този орган са
да осъществява контрол върху решенията на мениджърите на Банката и да ги подпомагат
при вземането на решение от организационен и финансов характер. В процеса на
изпълнението на служебните си задължения, ако органът за вътрешен контрол
открие нарушения, които са довели или могат да доведат до съществени вреди на
банката или банковата система, като цяло, ръководителят на службата за вътрешен
контрол е длъжен да уведоми веднага управление Банков надзор в БНБ. Това им
задължение не е характерно за вътрешния контрол.
Предварителният
банков контрол предхожда по време дейността, която се контролира, т.е. субектът
извършващ контрола, със своето поведение изпреварва обекта на контрола.
Чрез този вид
контрол се проверяват обстоятелствата и условията в онова фактическо състояние,
в което те се намират непосредствено преди началото на тази дейност. По такъв
начин се съдейства да бъде осигурено правилно, навременно и целесъобразно и
по-нататъшно нормално развитие на конкретни операции от даден процес. От това
се определя и главната му задача, а именно да предотврати всяко незаконно и
нецелесъобразно изразходване на парични средства, техника, съоръжения,
материали, средства за работна заплата и т.н. Предварителен контрол е възможно
да се упражнява на всички равнища от всички ръководни структури.
Текущият
контрол се осъществява в процеса на последователно, закономерно развитие на
определена дейност. Предмет на този контрол е цялата дейност на банката. Поради
това може да се каже, че текущият контрол е всеобхватен. С помощта на текущият
контрол могат да се откриват и навреме да се предотвратят всички слабости и
грешки, които не могат да бъдат забелязани и предотвратени чрез методите и
средствата на предварителния контрол, защото причините и условията, които ги
пораждат, не всякога е възможно да бъдат предварително забелязани. Освен това
такива условия и причини могат да възникнат и по-късно в процеса, когато се
създава и развива проверяваната дейност. За това задачата на текущия контрол е
да се контролира всеки започнал и развиващ се процес на подконтролна дейност.
Неговата функция започва по време, когато завършва функцията на предварителния
контрол и продължава до окончателно завършване на конкретната проверявана
дейност.
Б. Организация
на вътрешния банков контрол.
Органите
за вътрешен банков контрол могат да се разграничат на:
Органи
за общ вътрешен банков контрол
Функциите
на общ вътрешен банков контрол изпълняват ръководителите на банката.
Управлявайки съответните звена и структури, по силата на служебните си
задължения е необходимо те да осъществяват и общо контролно въздействие. Те
следят за изпълнение на зададените от тях управленски и други параметри.
Органи
за специализиран вътрешен банков контрол.
Специализираният
вътрешен банков контрол се осъществява от нарочно обособени структурни звена
със самостоятелен щат и назначени инспектори, банкови ревизори и контрольори за
вътрешен банков контрол. Същите извършват периодични, тематични и внезапни
проверки и инспекции.
Организацията
включва и регламента за документиране и докладване на резултатите от осъществен
контрол.
Всяка
проверка или други въздействия от страна на проверяващите, приключват с
изготвяне на доклад. В него са изложени по степен на важност направените
констатации, като се оформят и препоръки за предприемане на съответни мерки
срещу нарушения на законите и вътрешните правила. Основната цел е подобряване
на дейностите и процедурите свързани с банкирането.
Организационната
структура на вътрешния банков контрол, като търпяща промени система, подлежи на
постоянно усъвършенстване и допълнително адаптиране към конкретните дейности и процедури.
Съществуващата динамичност на банкиране, по съответен логичен начин, дава
своето отражение и върху необходимостта от постоянното приспособяване на
организацията на вътрешния банков контрол.
В. Правомощия,
отговорности и задължения на органите за вътрешен банков контрол.
За
да осъществяват успешно своите функции и задачи, органите за вътрешен банков
контрол имат точно регламентирани правомощия и отговорности. Предоставените от
законодателя контролни правомощия им определят следните права:
Първо
Неограничен
и безпрекословен достъп до всякаква информация, свързана с банкирането и
свободен достъп до всички служебни помещения.
Второ
Проверка
на паричните и материални ценност.
Трето
При
доказана необходимост предприемат действия по налагане на запори и възбрани
върху имуществото на лица причинили вреди на банката.
Четвърто
Предлагат
и изискват налагането на дисциплинарни наказания на лицата, извършили
нарушения.
Пето
Изискват
от всички служебни лица на банката съдействие, при осъществяван на техните
контролни правомощия. Служебните лица са длъжни да подпомагат и оказват пълно
съдействие на контролните органи в тяхната дейност, включително и предоставяне
на необходимата информация, документи и регистри имащи отношение към
проверките.
Шесто
Имат
право да се обърнат към изпълнителните директори или Съвета на директорите и
Общото събрание на акционерите на банката в случаите, че не бъдат предприети
необходимите действия за отстраняване на констатирани от тях нередности.
Седмо
Имат
право да бъдат информирани писмено при установени или предполагаеми нарушения,
пропуски и грешки в дейността на банката. Това се прави от ръководителите на
различните звена и структури в банката при нарушения и слабости на нормативни
актове, процедури, програмни продукти и автоматизирани системи и др.п.
Освен посочените въздействия
вътрешните контролни органи имат право: да извършват внезапни проверки, чрез
които се установява спазването на действащите нормативни актове за банкиране;
текущо наблюдение върху работата касите и правилното приключване на касовата
документация и досиета на клиентите; да използват различни подходи за проверка
на наличната документация и др.
2. Описание на системата за управление
на рисковете
Системата за управление на риска
изпълнява превантивни функции за предотвратяване на загуби и контролиране размера
на допуснатите такива и включва:
• Политика за управление на риска
• Правила, методи и процедури за оценка
и управление на рисковете
• Организационна структура за управление
на рисковете
• Параметри и лимити за извършване на
сделки и операции
• Процедури за отчитане, оценка,
информиране и последващ контрол на рисковете
Основните принципи, залегнали в
политиката на Банка за кредитиране на средния бизнес АД по управлението на
риска са:
• Принципът на разделяне на
отговорностите между тези, които поемат риска и тези, които го управляват
• Принципът на “предпазливост”, който
предполага отчитането на едновременната проява на най-неблагоприятния случай за
всеки от рисковопретеглените активи
• Принципът за управление на риска при
източника
Организационната структура за
управление на риска е централизирана, и е
структурирана според нивата на
компетенции както следва:
• Управителен
съвет —определя
допустимите нива на риск на Банката в рамките на възприетата стратегия за
развитие.
• Специализирани
колективни органи —утвърждават
рамките и параметрите на дейността на Банката по управление на риска.
• Изпълнителни
директори —контролират
процеса на одобрение и прилагане на адекватни политики и процедури в рамките на
приетата от Банката стратегия за управление на риска.
• Ръководители
на структурни звена на банката —прилагат
възприетата политика по управление на риска при организиране на дейността на
съответните организационни звена.
Рискът е свързан с възможността
фактическите постъпления от дадена инвестиция да не съответстват на очакваните.
Спецификата в банковия отрасъл извежда необходимостта от прилагането на адекватни
системи за навременното идентифициране и управление на различните видове риск.
От особено значение са процедурите за управление на рисковете, механизмите за
поддържането им в приемливи граници, чрез оценка на външна и вътрешна среда,
оптимална ликвидност, диверсификация на портфейла, рентабилност на операциите.
В дейността по управление на риска, БКСБ АД прилага и новото споразумение Базел
II с принципно новите изисквания за управлението на кредитния риск и
капиталовото покритие на операционния риск.
Видове рискове, които БКСБ АД
управлява
Кредитен
риск—вероятността
контрагент или кредитополучател да изпадне в невъзможност да изпълни поетите ангажименти
по договори с Банката при определените в тях условия и срокове. В процеса на
кредитиране се прилагат детайлизирани процедури относно анализа на
икономическата целесъобразност на всеки един проект, видовете обезпечение,
приемливи за Банката, контрола
върху използването на отпуснатите
средства и администрирането, свързано с тази дейност. Банката ежемесечно
извършва оценка на рисковата експозиция, произтичаща от кредитния портфейл, като
класифицира и провизира кредитите в него съгласно изискванията на Наредба № 9
на БНБ. Обект на постоянно наблюдение и отчитане са
големите кредитни експозиции по
Наредба № 7 на БНБ. Банката е приела и следи за спазването на лимити за
кредитна експозиция по региони и отрасли. Горните лимити целят ограничаване
концентрацията на кредитния портфейл в един или друг регион и отрасъл, което би
довело до завишен кредитен риск.
Ликвиден
риск — вероятността от затруднение на
плащанията поради несъвпадение във времето на входящите и изходящите парични
потоци. Банката управлява своите активи и пасиви по начин, който е гарантира,
че редовно и без забава може да изпълни ежедневните си задължения, както в
нормална банкова среда, така и в условията на криза.
Пазарен
риск — вероятността от възникване на загуба
за Банката в резултат на неблагоприятно изменение на валутни курсове, пазарни
цени и лихвени проценти;
Операционен
риск — вероятността от преки или косвени
загуби произтичаща от неадекватно функциониране или прекъсване на дейността на
вътрешни за Банката процеси, системи или персонал.
3. Програма за мерките срещу изпирането
на пари
Значение на мерките срещу изпирането
на пари
През декември 1988 г. Базелския
комитет за банков надзор приема Основни принципи, според които банковите
ръководства трябва да вземат мерки срещу употребата на банките от извършителите
на престъпления. Комитетът развива своите принципи с убеждението, че първата и
най-важна защита срещу прането на пари е интегритет на банковите ръководства и
техния стремеж да предпазят своите институции от свързване с престъпници или да
бъдат използвани в схеми за пране на пари. Комитетът е единодушен, че банките
трябва да предприемат мерки за идентифициране на клиентите и да установят
действителния собственик на сметките. Освен това се предлага банките да не
сключват сделки с клиенти, които не могат да представят доказателства за
законния произход на техните средства.
Изисква се банките във възможно
най-голяма степен да взаимодействат с органите на реда, без да нарушават
правилата за банкова тайна и конфиденциалност. Ако има съмнение за пране на
пари, банките трябва да реагират възможно най-бързо чрез законни мерки. За тази
цел финансовите институции трябва да разработят и приемат политика на базата на
тези принципи и да развият правила за вътрешен контрол.
Програмата за мерките срещу изпирането
на пари в БКСБ АД включва следните основни раздела:
1. Анализа и контрол на риска от
изпиране на пари
Такъв анализ БКСБ АД възложи през 2014
г. В него е очертано значението на съвременните риск технологии за редуциране
вероятността от възникване на рискови събития за търговските банки. Тези
технологии използват превантивни инструменти и механизми за защита на
финансовата система, като се осъществява пълен мониторинг на реализираните
транзакции и операции с цел установяване на тези от тях, които са съмнителни и
могат да доведат до вредни последици. Методиката за анализ и контрол на риска
се основава на система от признаци или индикатори на правонарушения, при
появата на които се прави оценка на риска и се извършва обстоятелствена
проверка, която следва или да разкрие опит за пране на пари, или категорично да
отхвърли предположението за такова. За целта се използват рискови профили,
позволяващи диференцираното класифициране на риска от пране на пари на нисък,
среден и висок риск.
Използват се ясни критерии за
разпознаване на съмнителните сделки, операции и клиенти, базирани на оценка на
риска от възможността криминално проявени лица да изпират незаконно придобити
средства чрез използване на различни банкови продукти и услуги. Утвърждава се
разбирането, че тези критерии следва да бъдат залагани на ниво отделни банкови
дейности, като извършване на операции в брой, разплащания чрез банкови сметки,
осъществяване на сделки с ценни книжа, кредитни сделки, използване на банкови
карти и др.
2. Информационните технологии за
засичане на опити за пране на пари
Чрез тях се осъществяващи мониторинг
върху електронни парични преводи за засичане на прояви на изпиране на пари. Преимуществата на технологиите за следене на
опреации в реално време пред тези с определен времеви лаг са неоспорими. Използват
се две системите, базирани на знания и изкуствен интелект и системите за анализ
на връзките между отделните преводи. Внедрени са филтриращите системи за
недопускане автоматизирано изпълнение на съмнителни преводи. Трансферирането на
пари чрез електронни преводи между банките е един от начините парите, спечелени
чрез незаконна дейност, бързо да бъдат насочени в други посоки при наличие на
риск за тяхното идентифициране и проследяване, като в същото време започва
изпирането им чрез използване на множество финансови транзакции, затрудняващи
проследяването на първоизточника на средствата. Съвременното развитие на
информационните технологии позволява да се внедряват и използват различни
усъвършенствани компютърни модели за засичане опити за пране на пари в
банковата система, които да се модифицират спрямо дейността и организацията на
отделната банкова институция.
3. Вътрешно - банков контрол при
прилагане регламентите в противодействието на прането на пари” налице е все
по – засилващата се интеграция между дейността на звената за вътрешен контрол в
банковите институции и изпирането на пари, благодарение на което се постига по
– широк обхват на чувствителните дейности, които следва да бъдат подложени на
ревизиране. Технологията и алгоритъма на провеждане на вътрешния одит от
специализираните служби за вътрешен контрол и е предложен примерен обхват на
вътрешно-банковите контролни процедури. По – голямата част от тези програми са
адаптирани към длъжностните задължения и отговорности на персонала. За да се
постигне по – висока успеваемост и ефективност в борбата с този вид престъпление
обученията са съобразени със заеманата длъжност и текущо осъществяваната
дейност от изпълнителския състав. Това налага нуждата от разработване на
различни специализирани програми за обучение на касиери, служители от фронт –
офиса и бек - офиса, кредитни специалисти и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар